Камелия Антова
Роден е в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г.
Заминава през 1966 г. за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981г.
През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“.
Проф. Чирков печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции, трансплантации…
„В живота ми има две жени – първата е българка, а втората германка…” От брака си с Веселина, който е кратък, има две дъщери – Татяна и Джема. Татяна е невролог и психиатър, а Джема – зъболекар. И първата му жена работи дълги години в Германия, както и дъщерите му, които сега също са там. Със съпругата си Мариане се запознава в клиниката на чичо си в Западен Берлин. Там младата германка работела като медицинска сестра, а иначе учела педагогика и по-късно станала учителка. Двамата се залюбват в болницата и по-късно се женят. Имат дъщеря и син. Алесандро работи в Европейската комисия, а Кармен отговаря за образованието в кметство Хамбург. В последните години той разделяше времето си между Варна, Фрайбург, Хамбург и Брюксел. Съпругата му Мариане бе във Фрайбург, но почина преди година и професорът понесе тежко смъртта ѝ !…
Горда съм че, съм познавала такъв човек, като професора:
Велик Човек със главно „Ч“.
Баща ми е негов роднина, братовчед по майчина линия. Майката на професора и бащата на моят баща са били първи братовчеди. Моят татко и Чирков са били втори братовчеди, а аз и децата на професора сме трети братовчеди. Татко е бил набор с Чирков. И той е покойник.
Аз съм родом от гр. Лом. Познавах професора лично, с което се гордея. За, него мога да кажа наистина, само хубави неща. Познавам го от 1992 година. Имах от дете вроден порок на сърцето, а същата година трябваше да родя и поради тази причина го потърсихме за помощ. Имах директна връзка с него и не се налагаше да комуникирам с други хора.

Забележителното е, че точно на именият ден на професор Чирков, 30 август – Александров ден той, ми подбра екип за раждане в АГ Академия – „Майчин Дом“, София. Така с неговата помощ и подкрепа, родих дъщеря си в академията успешно, без проблеми, за което съм му благодарна цял живот!
Беше се минало дълго време и през 2009 година, се наложи отново да потърсим професора за помощ. Съпругът ми беше на 36 г., когато получил голям масивен инфаркт. Наложи се да звънна на Чирков и да уговоря среща с него, заради мъжа ми. Срещнахме се в болницата „Св. Екатерина”. Направи ми много добро впечатление. Беше учтив, възпитан – изслуша ни. Няма да забравя: направи ми комплимент. Звучи нескромно, но думите му бяха: „Гордея се, че имам такива познати и роднини, интелигентни и красиви”. И това го каза пред колегите си. Беше много мило!
Ще запомня тази среща тогава, с това, че Чирков не си е забравил родния майчин език! Сподели, че ромският език му липсва много, защото няма с кой да си говори.
И ми каза на цигански: Бут шужи чай!
Изненада ме. Почувствах се много приятно поласкана. Той е от калайджиите и живееше в горната махала „Стадиона”.
Иа з съм си от Лом. Там съм завършила средно образование и след това отидох да уча медицина в Русе, но си останах само с искането, защото се омъжих. Сега имам дъщеря и син.
Та след тази среща, професора започна да лекува съпругът ми. Постави му два стенда, за да се разширят кръвоносните съдове на сърцето, защото бяха запушени.
Когато наближи време за плащане в УМБАЛ Света Екатерина, моят велик родственик и съгражданин ни опрости плащането, а ние направихме дарение една символична сума на параклиса „Св. Екатерина”. Така професорът дари нов живот на съпругът ми! За съжаление той почина миналата година.
Поклон пред светлата му памет!