Автор:
Христо Христов
Този материал е публикуван на 7 юни 2006 г. в сп. „Обектив”. И понеже наближават избори, реших 15 години по-късно отново да го публикувам, за да проследим развитието на процесите в страната и да си направим равносметка на ситуацията по темата – преди и сега.
В Хасково официално няма и 1000 роми. Те не живеят в гето, разпръснати са по кварталите “Хисаря”, “Тримата ремсисти”, “Басейнова махала”. От гетото хората се измъкват трудно. Хасковските роми са образовани и интелигентни, около 90 % от тях имат средно образование и нагоре. Не разчитат на социални помощи и намират начини сами да се справят. Затова нямат проблеми със службите в града, защото не се нуждаят от услугите им.
Наричат квартал “Република” цигански. Там живеят около 10 000 души, които се смятат за турци, зщото говорят турски и изповядват исляма. Българите им викат ерлии, а турците цигани.
“Ако им кажеш цигани, ще те пребият. Приемат се за турци – предупреждава ме Емил Атанасов, специалист в отдел “Култура” на общината. – Самоопределянето им като турци много пречи за кандидатстването по проекти. Пропускаме много програми.” И кметът Георги Иванов казвал, че тези, които живеят в квартала, се възприемат и се самоопределят като турци.
В кв. “Република” има две сегрегирани училища: начално и основно. Затова там няма деца, зъвършили средно образование. Изкарват осми клас и се женят. Интересно е, че много малко хора от квартала идват в джамиите в града да се молят. А в квартала нямат джамия – събират се в къщи. Има и евангелска петдесятна църква. Ходещите в нея казват, че са турци-християни.
Турците в града и околията живеят много добре. Сред тях няма безработни и мизерстващи, някои са бизнесмени. Това е благодарение на ДПС. Ако по улицата минат 10 скъпи западни коли, 6 от тях са на турци. Докато в циганския квартал турчеещите се живеят мизерно. Там няма никаква инфраструктура. Само няколко семейства се препитават със собствен бизнес. Сред тях има ковачи, музиканти. Други работят като строители. Има и сутеньори. Най-богатият ерлия например е сутеньор. Проституцията в града и района е голяма.
Ромите в селата са повече от тези в града. Живеят в Стамболийски, Войводово, Конуш. Най-много са в Криво поле. Част от тях ходят да работят в Гърция. Има и останали за постоянно там, а други са на сезонна работа.
Местният активист на ДПС Али Азис казва: “Те не са изгодни на ДПС. Ако ги приемат за турци, това означава да се обременят с тях. Многократно се е случвало по телевизията представители на политически сили да говорят за квартал “Република” като цигански и никой от ДПС или от общината не опровергава. Обществеността в Хасково ги определя като цигани заради бита и начина им на живот. Това са хора, с които не можеш да се разбираш и на които не можеш да разчиташ – заради манталитета. Лъжци, измамници… Но как да ги наречем роми – тези хора не знаят цигански.”
Между турското малцинство и циганското няма взимане-даване, даже няма бракове между тях. Въпреки това формално има структура на ДПС в квартал “Република”. Но на книга съществуват организации и на други партии. Те също не обръщат внимание на ромите, докато не наближат избори.
“А като наближат – продължава Али Азис, – ДПС бие тъпана в махалата. Прават кампании и казват “Ние сме братя!” Затова в “Република” очакват изборите като байрям. Има ядене, пиене, взимат и по някой лев. Като във филма “Господин за един ден”. Правят безплатно сюнети по цели седмици. След изборите ДПС ги забравят.”
Има и дискриминация на всички нива. В администрацията на службите в общината, фирмите, политическите партии. В няколко заведения в града не пускат роми и “турци”: “Егоист”, “Версай”, “Колор”. И българите, и турците в Хасково дискриминират турчеещите се роми.
В администрацията на община Хасково в момента няма експерт по етническите и демографските въпроси. Заемалата тази длъжност досега Красимира Арнаудова е напуснала преди три месеца. Изглежда, че няма нужда от такива кадри. Никъде в администрацията няма назначени роми. А ДПС е с представители на всички равнища, най-вече във фонд “Земеделие” и в регионалната земеделска служба.
“В квартал “Република” има 6000 избиратели – пресмята Азис. – Ако се организират и имат своя политическа структура, с която да участват в изборите, ще доминнират на местно ниво. Ще имат голяма роля в местния парламент и отношението към тях ще е друго, но те не могат да го направят.”

Четири жени разказват патилата си
Севджан
Шакир Хасан, 33 г., семейна с 2 деца, работи като шивачка, разказва:
Като ме гледаш да приличам на циганка? Не! Туркиня съм. Добре че по
някаква случайност ме взеха на работа. Иначе питат къде живееш и като
кажа кв. “Република” – отиваш да пасеш. Знам малко български, мога
да пиша и това ми помага. Като отивам в социални грижи, попълвам на
съседите от квартала декларации, молби за детските. А тези, дето
не знаят и да говорят български, леле – гонят ги с викове и обиди. Има
един турчин там, в социалните, сложили го на нас да помага, а той е доносник.
Ходи из квартала, пита хората за този или онзи и топи нашите пред социалните.
Ела тогава да видиш какво става. Идват в къщите ни, гледат ни пердетата,
дали имаме хладилници или перални. Отварят мазетата да видят има ли
въглища. Питат къде е мъжа ми, да не би да работи. Никой не иска да се
застъпи за нас. Нито сме цигани с циганите, нито с турците турци.
Федя
Иброва Алекова, на 35 г., ромка, омъжена за турчеещ се, се оплаква:
По време на избори всички от ДПС ни наричат “братя” и “турци”. А след това
пак ставаме “дальвес” – другата турска дума за цигани. Аз съм със средно
образование – продавач консултант. Говоря много добре български,
но ме смятат за по-нисша от тях само защото съм циганка.
Голяма дикриминация има в града. Ако не си турчин, помак или българин – нямаш бъдеще. Регистрирах се в общинското бюро по труда и в едно друго частно и така чаках две години. Накрая се ядосах.
От общинското ме препоръчаха на 4-5 фирми. Отговарях на всички условия, но като отивах и ме видеха, че съм мургава, ме питаха каква съм по произход. И аз, понеже не мога да лъжа, казвам – циганка. Отговарят ми “мястото е заето” или “не търсим работници”. Какво унижение изпитах, колко срам преживях само защото съм циганка! А знам много добре български език. Много от фирмите, в които отивах, се учудваха, но не ме взеха.
Остана да разчитам само на частното бюро заради таксата, която платих. Скарах им се защо не ми намират работа. Отговориха ми, че ме предлагат на работодателите, има голямо търсене на продавач-консултанти и отговарям на условията, но отказват да ме вземат заради циганският ми произход. Още преди да стане дума за образованието или специалността, фирмите питат за произхода и като им кажат, че съм циганка, веднага ме отрязват.
Намери се един служител да ме хареса – казвам истината. И аз разбрах, че това е единствения ми шанс. Помогна ми и сега работя като чистачка в кварталното училище. Радвам се, че моят съпруг е интелигентен и разбран човек, има ми доверие и ме пуска да работя, защото изнемогваме. Той е строител и намира работа само през лятото. През зимата е глад и мизерия.
Адие
Юсеин Мехмедали, на 44 г., има четири деца, снахи и внуци. Живеят в
две стаи:
Работя по програмата “От социални помощи към заетост” на 6-часов работен
ден и взимам 100 лева на месец, без удръжките чисто 90. Е кажи ми, как
да живеем? Как да изрхранвам семейството си. Мъжът ми е на 55 г., болен
– пенсионер. Взима 72 лева. А в две стаи живеем 7 души. Помощи не взима
никой от семейството ни, защото служителите в социални грижи постоянно
търсят причини, за да ни отрежат от дърва или детски. Постоянно ни унижават.
Какви ли работи не измислят, само и само да не ни дават пари или други
помощи. Като отиваме в канцеларията и видят, че не мога да говоря
български, гонят ме като куче. А как ми се подиграват и навикват: “Махай
се, омръзна ми да се занимавам с вас. Цигански работи!”
Прости сме, неграмотни. Кажи какво да правим? Все до тях опираме! Вярно, много сме и знаем само турски. Нека да сложат някой грамотен човек, дето ни разбира и ще ни помага. А те се възползват от това и ни режат отвсякъде. Турците не ни искат, българите също. Всички казват, че сме цигани – все едно, че не сме хора.
Зина
Тенекеджиева, на 21 г., с висше образование, специалност социални
дейности, добавя:
Не знам за какво ми е това образование. Никъде не мога да си намеря
работа. А не приличам на циганка и разчитах на външния си вид. Но и това
не ми помогна. Преди няколко месеца почина майка ми. Баща ми е получил
три инсулта, стои вкъщи и чака на една пенсия 72 лева. Мене ли да издържа
– продължавам магистърска степен във Великотърновския университет,
лекарства ли да си купи, ток, вода ли да плаща. А баща ми е бил музикант,
от рода на Шибил. Когато отивам някъде за работа, ме питат кои са ми
родителите. Казвам – Ибро музиканта, и всичко им е ясно. Отказват
ми. Живеем в кв. “Хисаря”, сред българи, помаци и турци. Всички работят!
Какво ми има на мен? С образование съм, бяла съм – всичките ми приятели
са българи и турци. Но когато става въпрос за работа, не ме искат, защото
съм циганка. Аз гордо го казвам и не се притеснявам от това.
Накрая се намери един добър човек, приятел на брат ми. Той ме взе на работа като шивачка в неговата фирма. Не се оплаквам, свестен човек. Разбрах от други роми, че тук в града има един наш бизнесмен. Пакетира макаронени изделия. При него работели само турци, помаци и българи – цигани не взима на работа. Чудех се защо прави така. После се усетих, че ще разберат клиентите му и може да спаднат поръчките му. Питам се обаче как ще бъда полезна на ромите, как ще се промени отношението към нас и животът ни, като аз не съм полезна на общността. Какво като имам висше образование? В социални грижи гонят ромите и турчеещите се, защото не знаят български. Служителите не искат да им обръщат внимание. Аз бих била полезна там – знам турски, ромски, български. Но не ме взимат.
Снимки: Интернет