Изборите са Байрям за хасковски квартал

Автор:

Христо Христов

Този материал е публикуван на 7 юни 2006 г. в сп. „Обектив”. И понеже наближават избори, реших 15 години по-късно отново да го публикувам, за да проследим развитието на процесите в страната и да си направим равносметка на ситуацията по темата – преди и сега.

В Хас­ко­во офи­циал­но няма и 1000 ро­ми. Те не жи­веят в ге­то, раз­пръс­на­ти са по квар­та­ли­те “Хи­саря”, “Три­ма­та рем­сис­ти”, “Ба­сей­но­ва ма­ха­ла”. От ге­то­то хо­ра­та се из­мък­ват труд­но. Хас­ков­ски­те ро­ми са об­ра­зо­ва­ни и ин­те­ли­ген­тни, око­ло 90 % от тях има­т сред­но об­ра­зо­ва­ние и на­го­ре. Не раз­чи­тат на со­циал­ни по­мо­щи и на­ми­рат на­чи­ни са­ми да се справят. За­то­ва нямат проб­ле­ми със служ­би­те в гра­да, за­що­то не се нуж­даят от ус­лу­ги­те им.

На­ри­чат квар­тал “Ре­пуб­ли­ка” ци­ган­ски. Там жи­веят око­ло 10 000 ду­ши, кои­то се смятат за тур­ци, зщо­то го­ворят тур­ски и из­повя­дват ис­ляма. Бъл­га­ри­те им ви­кат ер­лии, а тур­ци­те ци­га­ни.

“Ако им ка­жеш ци­га­ни, ще те пре­бият. Прие­мат се за тур­ци – пре­дуп­реж­да­ва ме Еми­л Ата­на­со­в, спе­циа­лист в от­дел “Кул­ту­ра” на об­щи­на­та. – Са­мооп­ре­дел­яне­то им ка­то тур­ци мно­го пре­чи за кан­ди­датс­тва­не­то по проек­ти. Про­пус­ка­ме мно­го прог­ра­ми.” И кме­тът Геор­ги Ива­но­в каз­вал, че те­зи, кои­то жи­веят в квар­та­ла, се въз­прие­мат и се са­мооп­ре­делят ка­то тур­ци.

В кв. “Ре­пуб­ли­ка” има две сег­ре­ги­ра­ни учи­ли­ща: на­чал­но и ос­нов­но. За­то­ва там няма де­ца, зъ­вър­ши­ли сред­но об­ра­зо­ва­ние. Из­кар­ват ос­ми клас и се женят. Ин­те­рес­но е, че мно­го мал­ко хо­ра от квар­та­ла ид­ват в джа­мии­те в гра­да да се молят. А в квар­та­ла нямат джа­мия – съ­би­рат се в къ­щи. Има и ева­нгел­ска пет­деся­тна цър­ква. Хо­де­щи­те в нея каз­ват, че са тур­ци-хрис­тия­ни.

Тур­ци­те в гра­да и око­лия­та жи­веят мно­го доб­ре. Сред тях няма без­ра­бот­ни и ми­зерс­тва­щи, някои са биз­нес­ме­ни. То­ва е бла­го­да­ре­ние на ДПС. Ако по ули­ца­та ми­нат 10 скъ­пи за­пад­ни ко­ли, 6 от тях са на тур­ци. До­ка­то в ци­ган­ския квар­тал тур­чее­щи­те се жи­веят ми­зер­но. Там няма ни­как­ва ин­фрас­трук­ту­ра. Са­мо някол­ко се­мей­ства се пре­пи­та­ват със собс­твен биз­нес. Сред тях има ко­ва­чи, му­зи­кан­ти. Дру­ги ра­ботят ка­то строи­те­ли. Има и су­те­ньо­ри. Най-бо­га­тият ер­лия нап­ри­мер е су­те­ньор. Прос­ти­ту­ция­та в гра­да и ра­йо­на е гол­яма.

Ро­ми­те в се­ла­та са по­ве­че от те­зи в гра­да. Жи­веят в Стам­бо­лий­ски, Вой­во­до­во, Ко­нуш. Най-мно­го са в Кри­во по­ле. Част от тях ходят да ра­ботят в Гър­ция. Има и ос­та­на­ли за пос­тоя­нно там, а дру­ги са на се­зон­на ра­бо­та.

Мес­тният ак­ти­вист на ДПС Али Ази­с каз­ва: “Те не са из­год­ни на ДПС. Ако ги прие­мат за тур­ци, то­ва оз­на­ча­ва да се об­ре­менят с тях. Мно­гок­рат­но се е случ­ва­ло по те­ле­ви­зия­та пред­ста­ви­те­ли на по­ли­ти­чес­ки си­ли да го­ворят за квар­тал “Ре­пуб­ли­ка” ка­то ци­ган­ски и ни­кой от ДПС или от об­щи­на­та не оп­ро­вер­га­ва. Об­щес­тве­нос­тта в Хас­ко­во ги оп­ре­деля ка­то ци­га­ни за­ра­ди би­та и на­чи­на им на жи­вот. То­ва са хо­ра, с кои­то не мо­жеш да се раз­би­раш и на кои­то не мо­жеш да раз­чи­таш – за­ра­ди ман­та­ли­те­та. Лъж­ци, из­мам­ни­ци… Но как да ги на­ре­чем ро­ми – те­зи хо­ра не знаят ци­ган­ски.”

Меж­ду тур­ско­то мал­цинс­тво и ци­ган­ско­то няма взи­ма­не-да­ва­не, да­же няма бра­ко­ве меж­ду тях. Въп­ре­ки то­ва фор­мал­но има струк­ту­ра на ДПС в квар­та­л “Ре­пуб­ли­ка”. Но на кни­га съ­щес­тву­ват ор­га­ни­за­ции и на дру­ги пар­тии. Те съ­що не об­ръ­щат вни­ма­ние на ро­ми­те, до­ка­то не наб­ли­жат из­бо­ри.

“А ка­то наб­ли­жат – про­дъл­жа­ва Али Ази­с, – ДПС бие тъ­па­на в ма­ха­ла­та. Пра­ват кам­па­нии и каз­ват “Ние сме братя!” За­то­ва в “Ре­пуб­ли­ка” оча­ква­т из­бо­ри­те ка­то бай­рям. Има яде­не, пие­не, взи­мат и по някой лев. Ка­то във фил­ма “Гос­по­дин за еди­н ден”. Правят без­плат­но сю­не­ти по це­ли сед­ми­ци. След из­бо­ри­те ДПС ги заб­равят.”

Има и дис­кри­ми­на­ция на всич­ки ни­ва. В ад­ми­нис­тра­ция­та на служ­би­те в об­щи­на­та, фир­ми­те, по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. В някол­ко за­ве­де­ния в гра­да не пус­кат ро­ми и “тур­ци”: “Ег­оист”, “Вер­сай”, “Ко­лор”. И бъл­га­ри­те, и тур­ци­те в Хас­ко­во дис­кри­ми­ни­рат тур­чее­щи­те се ро­ми.

В ад­ми­нис­тра­ция­та на об­щи­на Хас­ко­во в мо­мен­та няма ек­сперт по ет­ни­чес­ки­те и де­мог­раф­ски­те въп­ро­си. Зае­ма­ла­та та­зи длъж­ност до­се­га Кра­си­ми­ра Ар­нау­до­ва е на­пус­на­ла пре­ди три ме­се­ца. Из­глеж­да, че няма нуж­да от та­ки­ва кад­ри. Ни­къ­де в ад­ми­нис­тра­ция­та няма наз­на­че­ни ро­ми. А ДПС е с пред­ста­ви­те­ли на всич­ки рав­ни­ща, най-ве­че във фонд “Зе­ме­де­лие” и в ре­гио­нал­на­та зе­ме­дел­ска служ­ба.

“В квар­тал “Ре­пуб­ли­ка” има 6000 из­би­ра­те­ли – пресм­ята Ази­с. – Ако се ор­га­ни­зи­рат и има­т своя по­ли­ти­чес­ка струк­ту­ра, с коя­то да уча­ства­т в из­бо­ри­те, ще до­мин­ни­рат на мес­тно ни­во. Ще има­т гол­яма роля в мес­тния пар­ла­мент и от­но­ше­ние­то към тях ще е дру­го, но те не мо­гат да го нап­равят.”

Четири жени разказват патилата си

Сев­джан Ша­кир Ха­сан, 33 г., се­мей­на с 2 де­ца, ра­бо­ти ка­то ши­вач­ка, раз­каз­ва:
Ка­то ме гле­даш да при­ли­чам на ци­ган­ка? Не! Тур­киня съм. Доб­ре че по някак­ва слу­чай­ност ме взе­ха на ра­бо­та. Ина­че пи­тат къ­де жи­вееш и ка­то ка­жа кв. “Ре­пуб­ли­ка” – оти­ва­ш да па­сеш. Знам мал­ко бъл­гар­ски, мо­га да пи­ша и то­ва ми по­ма­га. Ка­то оти­ва­м в со­циал­ни гри­жи, по­пъл­вам на съ­се­ди­те от квар­та­ла дек­ла­ра­ции, мол­би за дет­ски­те. А те­зи, де­то не знаят и да го­ворят бъл­гар­ски, ле­ле – гонят ги с ви­ко­ве и оби­ди. Има еди­н тур­чин там, в со­циал­ни­те, сло­жи­ли го на нас да по­ма­га, а той е до­нос­ник. Хо­ди из квар­та­ла, пи­та хо­ра­та за то­зи или он­зи и то­пи на­ши­те пред со­циал­ни­те. Ела то­га­ва да ви­диш как­во ста­ва. Ид­ват в къ­щи­те ни, гле­дат ни пер­де­та­та, да­ли има­ме хла­дил­ни­ци или пе­рал­ни. От­варят ма­зе­та­та да видят има ли въг­ли­ща. Пи­тат къ­де е мъ­жа ми, да не би да ра­бо­ти. Ни­кой не ис­ка да се зас­тъ­пи за нас. Ни­то сме ци­га­ни с ци­га­ни­те, ни­то с тур­ци­те тур­ци.

Федя Иб­ро­ва Але­ко­ва, на 35 г., ром­ка, омъ­же­на за тур­чеещ се, се оп­лак­ва:
По вре­ме на из­бо­ри всич­ки от ДПС ни на­ри­чат “братя” и “тур­ци”. А след то­ва пак ста­ва­ме “да­львес” – дру­га­та тур­ска ду­ма за ци­га­ни. Аз съм със сред­но об­ра­зо­ва­ние – про­да­вач кон­сул­тант. Го­воря мно­го доб­ре бъл­гар­ски, но ме смятат за по-нис­ша от тях са­мо за­що­то съм ци­ган­ка.

Гол­яма дик­ри­ми­на­ция има в гра­да. Ако не си тур­чин, по­мак или бъл­га­рин – нямаш бъ­де­ще. Ре­гис­три­рах се в об­щин­ско­то бю­ро по тру­да и в ед­но дру­го час­тно и та­ка ча­ках две го­ди­ни. Нак­рая се ядо­сах.

От об­щин­ско­то ме пре­по­ръ­ча­ха на 4-5 фир­ми. От­го­варях на всич­ки ус­ло­вия, но ка­то оти­ва­х и ме ви­де­ха, че съм мур­га­ва, ме пи­та­ха как­ва съм по произ­ход. И аз, по­не­же не мо­га да лъ­жа, каз­вам – ци­ган­ка. От­го­варят ми “място­то е зае­то” или “не тър­сим ра­бот­ни­ци”. Как­во уни­же­ние из­пи­тах, кол­ко срам пре­живях са­мо за­що­то съм ци­ган­ка! А знам мно­го доб­ре бъл­гар­ски ези­к. Мно­го от фир­ми­те, в кои­то оти­ва­х, се учу­два­ха, но не ме взе­ха.

Ос­та­на да раз­чи­там са­мо на час­тно­то бю­ро за­ра­ди так­са­та, коя­то пла­тих. Ска­рах им се за­що не ми на­ми­рат ра­бо­та. От­го­во­ри­ха ми, че ме пред­ла­гат на ра­бо­то­да­те­ли­те, има гол­ямо тър­се­не на про­да­вач-кон­сул­тан­ти и от­го­варям на ус­ло­вия­та, но от­каз­ват да ме взе­мат за­ра­ди ци­ган­ският ми произ­ход. Още пре­ди да ста­не ду­ма за об­ра­зо­ва­ние­то или спе­циал­нос­тта, фир­ми­те пи­тат за произ­хо­да и ка­то им ка­жат, че съм ци­ган­ка, вед­на­га ме от­рязват.

На­ме­ри се еди­н слу­жи­тел да ме ха­ре­са – каз­вам ис­ти­на­та. И аз раз­брах, че то­ва е еди­нстве­ни­я ми шанс. По­мог­на ми и се­га ра­ботя ка­то чис­тач­ка в квар­тал­но­то учи­ли­ще. Рад­вам се, че моят съп­руг е ин­те­ли­ген­тен и раз­бран чо­век, има ми до­ве­рие и ме пус­ка да ра­ботя, за­що­то из­не­мог­ва­ме. Той е строи­тел и на­ми­ра ра­бо­та са­мо през лято­то. През зи­ма­та е глад и ми­зе­рия.

Ад­ие Юс­еин Мех­ме­да­ли, на 44 г., има че­ти­ри де­ца, сна­хи и вну­ци. Жи­веят в две стаи:
Ра­ботя по прог­ра­ма­та “От со­циал­ни по­мо­щи към зае­тост” на 6-ча­сов ра­бо­тен ден и взи­мам 100 ле­ва на ме­сец, без уд­ръж­ки­те чис­то 90. Е ка­жи ми, как да жи­веем? Как да из­рхран­вам се­мей­ство­то си. Мъ­жът ми е на 55 г., бо­лен – пен­сио­нер. Взи­ма 72 ле­ва. А в две стаи жи­веем 7 ду­ши. По­мо­щи не взи­ма ни­кой от се­мей­ство­то ни, за­що­то слу­жи­те­ли­те в со­циал­ни гри­жи пос­тоя­нно търсят при­чи­ни, за да ни от­ре­жат от дър­ва или дет­ски. Пос­тоянно ни уни­жа­ва­т. Как­ви ли ра­бо­ти не из­мислят, са­мо и са­мо да не ни да­ват па­ри или дру­ги по­мо­щи. Ка­то оти­ва­ме в кан­це­ла­рия­та и видят, че не мо­га да го­воря бъл­гар­ски, гонят ме ка­то ку­че. А как ми се по­диг­ра­ват и на­вик­ват: “Ма­хай се, ом­ръз­на ми да се за­ни­ма­вам с вас. Ци­ган­ски ра­бо­ти!”

Прос­ти сме, нег­ра­мот­ни. Ка­жи как­во да пра­вим? Все до тях опи­ра­ме! Вярно, мно­го сме и знаем са­мо тур­ски. Не­ка да сло­жат някой гра­мо­тен чо­век, де­то ни раз­би­ра и ще ни по­ма­га. А те се въз­пол­зват от то­ва и ни ре­жат от­всякъ­де. Тур­ци­те не ни ис­кат, бъл­га­ри­те съ­що. Всич­ки каз­ват, че сме ци­га­ни – все ед­но, че не сме хо­ра.

Зи­на Те­не­ке­джие­ва, на 21 г., с вис­ше об­ра­зо­ва­ние, спе­циал­ност со­циал­ни дей­нос­ти, до­бавя:
Не знам за как­во ми е то­ва об­ра­зо­ва­ние. Ни­къ­де не мо­га да си на­меря ра­бо­та. А не при­ли­чам на ци­ган­ка и раз­чи­тах на вън­шния си вид. Но и то­ва не ми по­мог­на. Пре­ди някол­ко ме­се­ца по­чи­на май­ка ми. Ба­ща ми е по­лу­чил три ин­сул­та, стои вкъ­щи и ча­ка на ед­на пен­сия 72 ле­ва. Ме­не ли да из­дър­жа – про­дъл­жа­вам ма­гис­тър­ска сте­пен във Ве­ли­ко­тър­нов­ския уни­вер­си­те­т, ле­карс­тва ли да си ку­пи, ток, во­да ли да пла­ща. А ба­ща ми е бил му­зи­кант, от ро­да на Ши­бил. Ко­га­то оти­ва­м някъ­де за ра­бо­та, ме пи­тат кои са ми ро­ди­те­ли­те. Каз­вам – Иб­ро му­зи­кан­та, и всич­ко им е ясно. От­каз­ват ми. Жи­веем в кв. “Хи­саря”, сред бъл­га­ри, по­ма­ци и тур­ци. Всич­ки ра­ботят! Как­во ми има на мен? С об­ра­зо­ва­ние съм, бяла съм – всич­ки­те ми прия­те­ли са бъл­га­ри и тур­ци. Но ко­га­то ста­ва въп­рос за ра­бо­та, не ме ис­кат, за­що­то съм ци­ган­ка. Аз гор­до го каз­вам и не се при­тесн­явам от то­ва.

Нак­рая се на­ме­ри еди­н до­бър чо­век, прия­тел на брат ми. Той ме взе на ра­бо­та ка­то ши­вач­ка в не­го­ва­та фир­ма. Не се оп­лак­вам, свес­тен чо­век. Раз­брах от дру­ги ро­ми, че тук в гра­да има еди­н наш биз­нес­мен. Па­ке­ти­ра ма­ка­ро­не­ни из­де­лия. При не­го ра­бо­те­ли са­мо тур­ци, по­ма­ци и бъл­га­ри – ци­га­ни не взи­ма на ра­бо­та. Чу­дех се за­що пра­ви та­ка. Пос­ле се усе­ти­х, че ще раз­бе­рат клиен­ти­те му и мо­же да спад­нат по­ръч­ки­те му. Пи­там се оба­че как ще бъ­да по­лез­на на ро­ми­те, как ще се про­ме­ни от­но­ше­ние­то към нас и жи­во­тът ни, ка­то аз не съм по­лез­на на об­щнос­тта. Как­во ка­то има­м вис­ше об­ра­зо­ва­ние? В со­циал­ни гри­жи гонят ро­ми­те и тур­чее­щи­те се, за­що­то не знаят бъл­гар­ски. Слу­жи­те­ли­те не ис­кат да им об­ръ­щат вни­ма­ние. Аз бих би­ла по­лез­на там – знам тур­ски, ром­ски, бъл­гар­ски. Но не ме взи­мат.

Снимки: Интернет