Автор:
Христо Христов
Още един вълнуващ въпрос: Турци или роми? Как е изглеждала темата преди 15 години, и как изглежда днес? Надявам се, че ще откриете разликите на времето. Статията е написана на 8 април 2006 г.
По повод 8 април – Международният ден на ромите – потърсих служители на община Кърджали, за да разбера как ще се чества празникът там. Но вместо очакваната информация получих друга.
“Има роми в Кърджали, но се самоопределят като мюсюлмани”, съобщи секретарката на кмета Хасан Азис Елмаз Касим. “Те живеят в кв. “Боровец”, нямат лидери и неправителствени организации, и за това Международният ден на ромите няма да се чества.”
“Тези роми наричаме “далета”, каза Фикрие Салифова, пиар на общината. “Според официалните данни от последното преброяване в града, като роми са се определили едва 3 %”, уточни г-жа Салифова, която е участвала в комисията по преброяването.
Имайки предвид, че в много градове на страната се злоупотребява с религиозния произход на ромите и тяхното етническо самосъзнание, тази информация ми се видя странна. Разговорът със служителите на общината ме провокира да проверя каква е ситуацията в Кърджали и да отговоря на въпросите: има ли роми в Кърджали, как те определят етнически си произход, каква религия изповядват: мюсюлмани ли са или християни.
По адрес разбират, че сме роми и ни гонят
Срещнах се с Мюмюн Али Ахмед, кметски наместник на кв. „Робовец“. Казах му, че искам да говоря с него за „далетата“ и в този момент той видимо се притесни. Престори се на забързан и тръгна. Така разговорът с него не се състоя. За това пък се срещнах лично с ромите-„далета“ в кв. Боровец. Ето какво ми разказаха те:
ГЕОРГИ КАЛИНКОВ ЙОРДАНОВ, семеен, с четири деца:

“В квартала няма канализация. 900 души пият вода от една чешма в центъра на махалата. Лятото понякога спира и няма откъде да наливаме, а друг път вместо вода потича пясък. Да не говорим за асфалтирани улици. В тази махала живеем само роми. Всички са безработни и никой не получава социални помощи. Хората ходят по боклуци, бъркат по контейнери, за да продават желяжо и да се изхранват.
Местната администрация и служби отказват каквото и да е съдействие. Като попитат къде живееш, и ние казваме – ул. „Калинка“ – разбират, че сме роми и ни гонят. Не ни обръщат внимание. Преди шест месеца спряха социалните помощи на всички ни. От Булгартабак не искат да ни дават работа, пращат ни сами да си търсим. А на тези дето казват, че са турци, им осигуриха работа в чистота още преди да им спрат помощите.
Нямаме партия, намаме организация, кмет нямаме. Никъде не ни искат. Има кметски наместник за кв. “Боровец”, но когато отидем да се оплачем за нещо при него, той не иска да ни чуе. Казва, че не отговаря за нашата махала.
Аз имам 6-членно семейство, с 4 деца. Две от тях са близнаци, 16-годишни, инвалиди по рождение. Аз и майка им не получаваме помощи – безработни сме. Добре че е пенсията за инвалидност на децата 230 лева. В махалата има трима, които получават пари и това са пенсии по болест. А останалите стари хора? Гладуват. Не дай Боже някой отиде на лекар – ще умре там, ама няма да го прегледат, защото няма осигуровки. Абе хората няма какво да ядат, откъде да вземат, че да плащат осигуровки.
Имаме евангелска църква и тя не е както трябва. Ръководи се от две жени, една българка от Кърджали, казва се Петя, и една англичанка Елиза. Там ходим всеки петък да се молим. Един път в годината ако ни дадат нещо, добре е.
За децата да не говорим. Не знаят български. Учителите преподават повечето на турски – не разбират. На училище ходят едва 10 %, нищо, че е близо.
В нашата част на квартала не можеш да видиш чакъл или асфалт. А в долната махала на турчеещите се има асфалтирани улици, във всеки двор чешма, спретнати къщи. Всички ходят на работа в чистотата, в озеленяването и в шивашките цехове. Във фирма “Монапола” към Булгартабак не можеш да видиш един ром, а турчеещи се има. Работят хората, а тези, които не работят получават помощи или пенсия. Към тях отношението е различно, защото казват: “Ние сме турци”.
Анонимен мъж, 20 г., семеен, с две деца:
“Имаш познати, вземат те на работа, нямаш познати – умираш от глад. Долу всичките имат работа. Отидете в социални грижи да видите дали има един назначен на работа от нас, дали получава помощи. Само когато идва време за избори ни обещават, а нищо не правят.“
Цанко Райчев Станев, 18-членно семейство, съпругата му, 5 деца, 7 внуци, 4 снахи:
„Живеем в три стаи. В момента жена ми и единият ми син са за желязо по бунищита. Всички са безработни. Никой не получава социални помощи. Виж колко хора сме, пет души поне от нас да можехме да работим, по 100 лева да изкарваме, в къщата щяха да влизат 500 лева. Така щяхме да се подкрепим, а сега децата умират от глад. Ей ги – здрави, млади, красиви момчета стоят по цял ден без работа. Никой не ни иска, не ни имат за хора“.
Хасан Азис, кмет на Община Кърджали:
В квартала на ромите не съм ходил
–
Г-н Азис, доскоро не знаех, че в Кърджали има роми. Как работите с тях?
– Назначихме един представител на
общината в кв. “Боровец”, в който не мога да кажа дали живеят само
роми или турци. Такива представители има и в другите квартали. На
второ място, миналата година създадохме един здравен кабинет в
квартала и назначихме човек на заплата от общината.
–
Защо между двете махали на турчеещите се и ромите има граница, защо
те живеят по различен начин?
– Не мога да кажа какви хора живеят там – всеки избира сам как да се определя.
Картината е пъстра и темата е много деликатна.
–
Да говорим конкретно за ромите – за тези, които се определят като такива.
– Към тези хора в никакъв случай не виждам с какви действия сме показали
различно отношение – към някаква улица или къщи. Хубавите къщи не
са построени от общината. В зависимост от това, къде и какво работят,
хората си строят различни къщи. От тази година започва ремонт за изграждане
на канализация на кв. “Боровец” и аз не мога да кажа, че ще направим
еди коя си улица, защото там живеят едикакви си хора, а на другата
няма да работим. Миналата година изградихме канализация в този
квартал.
–
А защо канализацията не стигна до горната част на квартала, където
живеят ромите?
– Общината имаше възможност да направи това. Има втори етап, но той
е свързан с изграждането на един друг обект. И мисля, че не е правилно
да се говори в тази посока.
–
Как общината не може да се справи с една такава малка група от 900 души?
И как точно на тях им се струпват толкова много проблеми? А в долната
част на квартала, където ромите се турчеят, всичко е различно.
– Има много проблеми, които не са само в този квартал, има ги и на други
места. Политиката на общината не се определя от това, какъв е човекът
и къде живее. Помощите не се дават от общината, а за да получат работа,
трябва да отговарят на определени условия.
–
В предизборната си кампания колко пъти сте посетили този квартал?
– В квартала съм влизал три пъти. И то без кола. Ходил съм пеша, обикалял
съм улиците. Но в тази част, където живеят ромите, не съм ходил.
–
Знаете ли, че тези хора не искат много – искат работа или помощи, и
ако общината се застъпи за тях, ще се разрешат основните им проблеми.
Те се оплакват, че когато отидат в Бюрото по труда или в “социални
грижи”, служителите ги питат къде живеят и като кажат ул. “Калинка”,
разбират, че са роми и не им обръщат внимание. Това не е ли различно
отношение?
– Може би има такова нещо, но аз не мога да отговарям за тези служители.
За мен е важно в администрацията да има представители на тази общност.
Затова сме назначили трима души на работа, двама експерти и един в
охраната, за да придобият самочувствие. Но аз не знам какви са – роми,
мюсюлмани или християни – и не ме интересува. Отговарят на условията
и ги назначаваме.
–
Ще се сещате ли по-често за тях?
– Не сме спрели да мислим за тази част от населението.
Валери Борисов Иванов, семеен, с две деца:
Остави тази политика
– Никъде не работим и не взимаме социални помощи. Не ни дават, защото казват, че можем да се оправим и без помощи. На никой не дават. Помощите са спрени преди 6 месеца – от тогава никакви пари, никаква работа. Просят хората. А трябва или да дават помощи, или работа. За да има какво да ядат децата, да си оправим къщите.
–
Защо не ви дават работа или помощи?
– Правят разлика.
–
Каква разлика?
– Има разлика между нас в горната част и тези, които живеят долу.
–
Каква е разликата?
– Голяма разлика. Другите живеят по-добре, имат работа дори и бизнес.
А ромите нямат какво да ядат и да работят.
–
Кои са те?
– Керес реклама, само реклама керен. (Правиш реклама, не искаме реклама.)
–
Аз не правя реклама. Кажи, защо смяташ, че се прави разлика между вас и
тези долу?
– Защото не искат да ни помагат.
–
Кой не иска да помага?
– Не искам повече да говоря. Мек кая политика, кате си пхердо-акярдан?
Мотхав туке сар си. (Остави тази политика, тук е само политика –
разбра ли? Казвам ти как е.)
–
Аз не се занимавам с политика. Защо не ви обръщат внимание?
– Вон джанен со си кая политика, ме ни джанав. (Те знаят каква е тази политика,
аз не знам.)
Снимки: Интернет