Автор:

Христо Христов

Още един вълнуващ въпрос: Турци или роми? Как е изглеждала темата преди 15 години, и как изглежда днес? Надявам се, че ще откриете разликите на времето. Статията е написана на 8 април 2006 г.

По повод 8 април – Международният ден на ромите – потърсих служители на община Кърджали, за да разбера как ще се чества празникът там. Но вместо очакваната информация получих друга.

“И­ма ро­ми в Кър­джа­ли, но се са­мооп­ре­делят ка­то мю­сюл­ма­ни”, съоб­щи сек­ре­тар­ка­та на кме­та Ха­сан Ази­с Ел­маз Ка­сим. “Те жи­веят в кв. “Бо­ро­вец”, нямат ли­де­ри и неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции, и за то­ва Меж­ду­на­род­ният ден на ро­ми­те няма да се чес­тва.”

“Те­зи ро­ми на­ри­ча­ме “да­ле­та­”, ка­за Фик­рие Са­ли­фо­ва, пиар на об­щи­на­та. “Спо­ред офи­циал­ни­те дан­ни от пос­лед­но­то преб­роя­ва­не в гра­да, ка­то ро­ми са се оп­ре­де­ли­ли ед­ва 3 %”, уто­чни г-жа Са­ли­фо­ва, коя­то е уча­ства­ла в ко­ми­сия­та по преб­роя­ва­не­то.

Имай­ки пред­вид, че в мно­го гра­до­ве на стра­на­та се злоу­пот­реб­ява с ре­ли­гиоз­ния произ­ход на ро­ми­те и тяхно­то ет­ни­чес­ко са­мо­съз­на­ние, та­зи ин­фор­ма­ция ми се видя стран­на. Раз­го­во­рът със слу­жи­те­ли­те на об­щи­на­та ме про­во­ки­ра да про­веря как­ва е си­туа­ция­та в Кър­джа­ли и да от­го­воря на въп­ро­си­те: има ли ро­ми в Кър­джа­ли, как те оп­ре­делят ет­ни­чес­ки си произ­ход, как­ва ре­ли­гия из­повя­дват: мю­сюл­ма­ни ли са или хрис­тия­ни.

По адрес разбират, че сме роми и ни гонят

Срещнах се с Мюмюн Али Ахмед, кметски наместник на кв. „Робовец“. Казах му, че искам да говоря с него за „далетата“ и в този момент той видимо се притесни. Престори се на забързан и тръгна. Така разговорът с него не се състоя. За това пък се срещнах лично с ромите-„далета“ в кв. Боровец. Ето какво ми разказаха те:

ГЕОР­ГИ КА­ЛИН­КОВ ЙОР­ДА­НОВ, се­меен, с че­ти­ри де­ца:

“В квартала няма канализация. 900 души пият вода от една чешма в центъра на махалата. Лятото понякога спира и няма откъде да наливаме, а друг път вместо вода потича пясък. Да не говорим за асфалтирани улици. В тази махала живеем само роми. Всички са безработни и никой не получава социални помощи. Хората ходят по боклуци, бъркат по контейнери, за да продават желяжо и да се изхранват.

Местната администрация и служби отказват каквото и да е съдействие. Като попитат къде живееш, и ние казваме – ул. „Калинка“ – разбират, че сме роми и ни гонят. Не ни обръщат внимание. Преди шест месеца спряха социалните помощи на всички ни. От Булгартабак не искат да ни дават работа, пращат ни сами да си търсим. А на тези дето казват, че са турци, им осигуриха работа в чистота още преди да им спрат помощите.

Няма­ме пар­тия, на­ма­ме ор­га­ни­за­ция, кмет няма­ме. Ни­къ­де не ни ис­кат. Има кмет­ски на­мес­тник за кв. “Бо­ро­вец­”, но ко­га­то оти­де­м да се оп­ла­чем за не­що при не­го, той не ис­ка да ни чуе. Каз­ва, че не от­го­варя за на­ша­та ма­ха­ла.

Аз има­м 6-член­но се­мей­ство, с 4 де­ца. Две от тях са близ­на­ци, 16-го­диш­ни, ин­ва­ли­ди по рож­де­ние. Аз и май­ка им не по­лу­ча­ва­ме по­мо­щи – без­ра­бот­ни сме. Доб­ре че е пен­сия­та за ин­ва­лид­ност на де­ца­та 230 ле­ва. В ма­ха­ла­та има три­ма, кои­то по­лу­ча­ват па­ри и то­ва са пен­сии по бо­лест. А ос­та­на­ли­те ста­ри хо­ра? Гла­ду­ват. Не дай Бо­же някой оти­де на ле­кар – ще ум­ре там, ама няма да го прег­ле­дат, за­що­то няма оси­гу­ров­ки. Абе хо­ра­та няма как­во да ядат, от­къ­де да взе­мат, че да пла­щат оси­гу­ров­ки.

Има­ме ева­нгел­ска цър­ква и тя не е как­то трябва. Ръ­ко­во­ди се от две же­ни, ед­на бъл­гар­ка от Кър­джа­ли, каз­ва се Петя, и ед­на ан­гли­чан­ка Ели­за. Там хо­дим все­ки пе­тък да се мо­лим. Еди­н път в го­ди­на­та ако ни да­дат не­що, доб­ре е.

За де­ца­та да не го­во­рим. Не знаят бъл­гар­ски. Учи­те­ли­те пре­по­да­ват по­ве­че­то на тур­ски – не раз­би­рат. На учи­ли­ще ходят ед­ва 10 %, ни­що, че е бли­зо.

В на­ша­та част на квар­та­ла не мо­жеш да ви­диш ча­къл или ас­фалт. А в дол­на­та ма­ха­ла на тур­чее­щи­те се има ас­фал­ти­ра­ни ули­ци, във все­ки двор чеш­ма, спрет­на­ти къ­щи. Всич­ки ходят на ра­бо­та в чис­то­та­та, в озе­лен­ява­не­то и в ши­ваш­ки­те це­хо­ве. Във фир­ма “Мо­на­по­ла” към Бул­гар­та­бак не мо­жеш да ви­диш еди­н ром, а тур­чее­щи се има. Ра­ботят хо­ра­та, а те­зи, кои­то не ра­ботят по­лу­ча­ват по­мо­щи или пен­сия. Към тях от­но­ше­ние­то е раз­лич­но, за­що­то каз­ват: “Н­ие сме тур­ци”.

Анонимен мъж, 20 г., се­меен, с две де­ца:

“Имаш познати, вземат те на работа, нямаш познати – умираш от глад. Долу всичките имат работа. Отидете в социални грижи да видите дали има един назначен на работа от нас, дали получава помощи. Само когато идва време за избори ни обещават, а нищо не правят.“

Цанко Райчев Станев, 18-член­но се­мей­ство, съп­ру­га­та му, 5 де­ца, 7 вну­ци, 4 сна­хи:

„Живеем в три стаи. В момента жена ми и единият ми син са за желязо по бунищита. Всички са безработни. Никой не получава социални помощи. Виж колко хора сме, пет души поне от нас да можехме да работим, по 100 лева да изкарваме, в къщата щяха да влизат 500 лева. Така щяхме да се подкрепим, а сега децата умират от глад. Ей ги – здрави, млади, красиви момчета стоят по цял ден без работа. Никой не ни иска, не ни имат за хора“.

Хасан Азис, кмет на Община Кърджали:

В квартала на ромите не съм ходил

– Г-н Азис, доскоро не знаех, че в Кърджали има роми. Как работите с тях?
– Наз­на­чих­ме еди­н пред­ста­ви­тел на об­щи­на­та в кв. “Бо­ро­вец­”, в кой­то не мо­га да ка­жа да­ли жи­веят са­мо ро­ми или тур­ци. Та­ки­ва пред­ста­ви­те­ли има и в дру­ги­те квар­та­ли. На вто­ро място, ми­на­ла­та го­ди­на съз­да­дох­ме еди­н здра­вен ка­би­нет в квар­та­ла и наз­на­чих­ме чо­век на зап­ла­та от об­щи­на­та.

– За­що меж­ду две­те ма­ха­ли на тур­чее­щи­те се и ро­ми­те има гра­ни­ца, за­що те жи­веят по раз­ли­чен на­чин?
– Не мо­га да ка­жа как­ви хо­ра жи­веят там – все­ки из­би­ра сам как да се оп­ре­деля. Кар­ти­на­та е пъс­тра и те­ма­та е мно­го де­ли­кат­на.

– Да го­во­рим кон­крет­но за ро­ми­те – за те­зи, кои­то се оп­ре­делят ка­то та­ки­ва.
– Към те­зи хо­ра в ни­ка­къв слу­чай не виж­дам с как­ви дей­ствия сме по­ка­за­ли раз­лич­но от­но­ше­ние – към някак­ва ули­ца или къ­щи. Ху­ба­ви­те къ­щи не са пос­трое­ни от об­щи­на­та. В за­ви­си­мост от то­ва, къ­де и как­во ра­ботят, хо­ра­та си строят раз­лич­ни къ­щи. От та­зи го­ди­на за­поч­ва ре­монт за из­граж­да­не на ка­на­ли­за­ция на кв. “Бо­ро­вец­” и аз не мо­га да ка­жа, че ще нап­ра­вим еди коя си ули­ца, за­що­то там жи­веят еди­как­ви си хо­ра, а на дру­га­та няма да ра­бо­тим. Ми­на­ла­та го­ди­на из­гра­дих­ме ка­на­ли­за­ция в то­зи квар­тал.

– А за­що ка­на­ли­за­ция­та не стиг­на до гор­на­та част на квар­та­ла, къ­де­то жи­веят ро­ми­те?
– Об­щи­на­та има­ше въз­мож­ност да нап­ра­ви то­ва. Има вто­ри ета­п, но той е свър­зан с из­граж­да­не­то на еди­н друг обе­кт. И мисля, че не е пра­вил­но да се го­во­ри в та­зи по­со­ка.

– Как об­щи­на­та не мо­же да се спра­ви с ед­на та­ка­ва мал­ка гру­па от 900 ду­ши? И как точ­но на тях им се струп­ват тол­ко­ва мно­го проб­ле­ми? А в дол­на­та част на квар­та­ла, къ­де­то ро­ми­те се тур­чеят, всич­ко е раз­лич­но.
– Има мно­го проб­ле­ми, кои­то не са са­мо в то­зи квар­тал, има ги и на дру­ги мес­та. По­ли­ти­ка­та на об­щи­на­та не се оп­ре­деля от то­ва, ка­къв е чо­ве­кът и къ­де жи­вее. По­мо­щи­те не се да­ват от об­щи­на­та, а за да по­лу­чат ра­бо­та, трябва да от­го­варят на оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия.

– В пре­диз­бор­на­та си кам­па­ния кол­ко пъ­ти сте по­се­ти­ли то­зи квар­тал?
– В квар­та­ла съм вли­зал три пъ­ти. И то без ко­ла. Хо­дил съм пе­ша, оби­каля­л съм ули­ци­те. Но в та­зи част, къ­де­то жи­веят ро­ми­те, не съм хо­дил.

– Знае­те ли, че те­зи хо­ра не ис­кат мно­го – ис­кат ра­бо­та или по­мо­щи, и ако об­щи­на­та се зас­тъ­пи за тях, ще се раз­ре­шат ос­нов­ни­те им проб­ле­ми. Те се оп­лак­ват, че ко­га­то оти­да­т в Бю­ро­то по тру­да или в “со­циал­ни гри­жи”, слу­жи­те­ли­те ги пи­тат къ­де жи­веят и ка­то ка­жат ул. “Ка­лин­ка­”, раз­би­рат, че са ро­ми и не им об­ръ­щат вни­ма­ние. То­ва не е ли раз­лич­но от­но­ше­ние?
– Мо­же би има та­ко­ва не­що, но аз не мо­га да от­го­варям за те­зи слу­жи­те­ли. За мен е важ­но в ад­ми­нис­тра­ция­та да има пред­ста­ви­те­ли на та­зи об­щност. За­то­ва сме наз­на­чи­ли три­ма ду­ши на ра­бо­та, два­ма ек­спер­ти и еди­н в ох­ра­на­та, за да при­до­бият са­мо­чувс­твие. Но аз не знам как­ви са – ро­ми, мю­сюл­ма­ни или хрис­тия­ни – и не ме ин­те­ре­су­ва. От­го­варят на ус­ло­вия­та и ги наз­на­ча­ва­ме.

– Ще се се­ща­те ли по-чес­то за тях?
– Не сме спре­ли да мис­лим за та­зи част от на­се­ле­ние­то.

Валери Борисов Иванов, семеен, с две деца:

Остави тази политика

– Ни­къ­де не ра­бо­тим и не взи­ма­ме со­циал­ни по­мо­щи. Не ни да­ват, за­що­то каз­ват, че мо­жем да се оп­ра­вим и без по­мо­щи. На ни­кой не да­ват. По­мо­щи­те са спре­ни пре­ди 6 ме­се­ца – от то­га­ва ни­как­ви па­ри, ни­как­ва ра­бо­та. Просят хо­ра­та. А трябва или да да­ват по­мо­щи, или ра­бо­та. За да има как­во да ядат де­ца­та, да си оп­ра­вим къ­щи­те.

– За­що не ви да­ват ра­бо­та или по­мо­щи?
– Правят раз­ли­ка.

– Как­ва раз­ли­ка?
– Има раз­ли­ка меж­ду нас в гор­на­та част и те­зи, кои­то жи­веят до­лу.

– Как­ва е раз­ли­ка­та?
– Гол­яма раз­ли­ка. Дру­ги­те жи­веят по-доб­ре, има­т ра­бо­та до­ри и биз­нес. А ро­ми­те нямат как­во да ядат и да ра­ботят.

– Кои са те?
– Ке­рес рек­ла­ма, са­мо рек­ла­ма ке­рен. (Пра­виш рек­ла­ма, не ис­ка­ме рек­ла­ма.)

– Аз не правя рек­ла­ма. Ка­жи, за­що смяташ, че се пра­ви раз­ли­ка меж­ду вас и те­зи до­лу?
– За­що­то не ис­кат да ни по­ма­гат.

– Кой не ис­ка да по­ма­га?
– Не ис­кам по­ве­че да го­воря. Мек кая по­ли­ти­ка, ка­те си пхер­до-ак­ярдан? Мот­хав ту­ке сар си. (Ос­та­ви та­зи по­ли­ти­ка, тук е са­мо по­ли­ти­ка – раз­бра ли? Каз­вам ти как е.)

– Аз не се за­ни­ма­вам с по­ли­ти­ка. За­що не ви об­ръ­щат вни­ма­ние?
– Вон джа­нен со си кая по­ли­ти­ка, ме ни джа­нав. (Те знаят как­ва е та­зи по­ли­ти­ка, аз не знам.)

Снимки: Интернет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *