Епископ Асен Христов

От една страна поради конституционните забрани, които са поставени етнически и религиозни, верски, от друга неспособността на ромите и по точно ромския лидерски елит да излезе извън контекста, да си оседлае кончето и реши някои и друг проблем на гърба на и без това яко затъналата ромска каруца в блатото.

Църквата не трябва да се занимава с политика, но в същото време се явява алтернатива на маргинализираните и генетично и е заложено да бъдe водач в ситуация, като тази, понеже е част от това общество, и като гражданско общество те трябва да имат активна гражданска позиция.

Демокрацията трябва да дава възможност на всяка част от обществото, да има свои представители, които да защитават и отстояват законните  и правови  интереси. Но, кой ни представлява и защитава? Какво се казваше някъде: Всеки народ заслужава управата си понеже си ги избира сам!

Но не пастора, не проповедника, пастора и проповедника имат по-високо призвание, но нека да бъде брата или сестрата на, които имаме доверие, и на които можем да се доверим, които няма да ни излъжат няма да се корумпират няма да ни продадат, и няма да ни подведат за  кебапче, и да се окажем насила заведени в противниковия лагер.

Трябва да призная, че имам сериозни резерви към издигането и гласуването за хора понеже са християни. При равни други условия свързани с двама кандидати бих избрал този, който е християнин. Условията обаче рядко са равни. Важно е човекът, когото избираме да има необходими качества, умения, ценз, квалификация и т.н. намирам не само за странно, а направо за безотговорно, да се гласува за хора просто, защото са християни или са чорбаджии. За съжаление последното е нерядка практика в нашата евангелска политическа агитация. Хората биват приканвани да гласуват за някой човек просто понеже е християнин, а политиката има нужда от християни. Професионалната пригодност на този човек да изпълнява функциите, за които е предлаган рядко се коментира – и още по-рядко се обмисля и преценява достатъчно внимателно. Критерия и подхода за съжаление се свежда до далаверката или 20-те лева, а не 4-те години и мандат. За свършена работа и промяна и на без това незавидното ромско положение.

И за голямо съжаление подобни кандидатури биват подкрепяни от пастирските авторитети в църквата. Почти без изключение пастирът е основният духовен авторитет в една вярваща общност. Хората са свикнали да гледат на него за духовно напътствие и водителство. Неговата дума тежи. Това е нормално и в това няма нищо лошо. Но духовният авторитет е нещо много различно от трезва политическа преценка и за съжаление често пъти се свежда то предварителни уговорки за Мамонски страсти, а не желание и посвещение за една справедлива кауза!

Много от пастирите са разумни, святи и трезво мислещи хора. Но добрата пастирска квалификация все още не означава, че човекът има добър поглед върху политическата сцена и играчите в нея. Ето защо е важно пастирите да осъзнават и да не престъпват своята духовна компетентност смятайки, че са квалифицирани във всичко за да дадат съвет по едва ли не всеки въпрос, особено, когато заиграят „финските знаци“, и цитати от рода „Да му дадем шанс!” звучат преднамерено и корупционно. Зная и за групи пастири, които агитират в църквите си в полза на определен човек или партия, просто защото е християнин. Подобни неща не са безобидни понеже по своята същност те представляват злоупотреба с влияние – и ние трябва да наричаме нещата с истинските им имена.

Не виждам причина християните да стоят настрана от гражданските проблеми. Всъщност в много случаи заемането на отговорна гражданска позиция може да е едно от практическите измерения на християнската ни вяра, а солидаризирането с ценностите й (поне някои от тях). Целите на дадена политическа сила или кандидат, могат да бъдат адекватен начин за нейното отразяване и изразяване.

Един важен въпрос: Накъде да се обърне човек, наляво или надясно?

Къде да отиде човек наляво или надясно политически?

Отляво няма Бог има твърдения за социално равноправие, отдясно има Бог, но няма социално равноправие и това е Големият въпрос:

Равноправие и социална справедливост, Свобода, равнопоставеност, и къде е Бог в цялата тази история?

И пак така към Големият въпрос;

Църквата не е аполитична организация, но и не се интересува от политическия живот в обичайния смисъл на думата. В нея могат да намерят място хора симпатизиращи или дори афилирани към много различни, дори съперничещи си, политически формации, и фракции, които въпреки това като братя заедно се събират под кръста и около трапезата Христова и се свързват заедно в едно тяло.

Не виждам нищо лошо да имаме различни политически пристрастия, но ме притеснява липсата на такива или най вече общата заробваща тенденция в края на изборния ден, наддаването… водени и единствено от това, кой ще даде повече, отколкото наличието на правилен политически мироглед и най вече нашата първа партийна пристрастност и отдаденост Исус и Исусовата партия и първата вярност към царят Христос и едва след това към политическата сила, на която симпатизираме. И в контекста на това; подкрепяме ли абортите, смъртната присъда, малтретирането на жени и деца, порнография, расизъм и дискриминация, фашизъм и всичко това библейски и етично коректно и ясно!

Моля Ви, нека да сме наясно, че няма и не би могло да има по добре организирана и бетонирана организация от църквата, поради тази причина и светската власт се противопоставя, което е нещо съвсем естествено. Това е заплаха за светската политическа система против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус и това не е от вчера и се е доказало във времето.

Но именно в това би трябвало да се изразява политическата активност на църквата – активност насочена не в полза на конкретна политическа сила, а изразяваща ясно политиката на Божието царство и заставаща едновременно зад всяко добро, но и срещу всяка несправедливост, без значение дали идва отляво или отдясно на политическия спектър.

Единствено така църквата може да бъде коректор и катализатор на всяка политическа сила призовавайки я да даде отчет пред Бога за това, което прави и смело наричайки нещата с истинските им имена. Обратно, когато църквата избере да бъде „политически коректна“ търсейки влияние или добруване чрез приближаване до силните на деня тя не е в състояние да изпълнява тази роля. На практика не е никак трудно търсейки добруването на църквата, църквата да направи компромис със своето призвание като църква и да изгуби своята ценностна система и ценности и смеси виното и млякото наедно и опие чадата си с кваса на Езавел, да не бъде!

Кой е отляво и кой е отдясно, кой и какви интереси представлява, и кой и какви интереси защитава, разбира се за да бъда толерантен, трябва да има и център. И какво има точно там в центъра? За специалистите център: център ляво или център дясно, но с една предварителна уговорка това не е политически трактат нито пък и форма на политическа пропаганда, напротив, един граждански опит да обрисувам картината и за да бъде картината пълна. Без ултра си не може: крайно десни, фанатично леви и какви ли още нацииналсоциал и неолиберал формации и групировки. И само да добавя: Национализма, фашизма, комунизма и всякакъв вид ИЗЪМ; е форма на слаба държава и държавност и вирее само в определени условия на популизъм и политическо безхаберие! И като за финал претендиращите системи страдат от политически далтонизъм и хамелеонизъм и като пръстчетата които променят цвета според настроението.

Къде сме ние, какво правим и накъде отиваме?

Всички тези въпроси в миналото, настоящето и бъдещето имат своето важно и главно значение, и понеже не можем да върнем нито минутка назад от времето си, нито пък и да прескочим напред в бъдещето си, в една реална реалност и както му казвам, студена отрезвяваща реалност, всяко едно решение всеки ден и избор има отношение към нашето бъдеще или малко по-късно ще бъде продукт на това което сме взели като решение сега,  сега и точно сега!

Сбъркали сме, да! Имаме и сме допускали своите си грешки донякъде с добри намерения, опитваме са да решим някой от проблемите частично и като кръпка на не валян плат. Подведени от яркостта на цветовете наляво очакваме да има социално представителство и равенство а всъщност там има повече олигарси и кланове, мултимилионери и развит капитализъм за която и Макс Вебер не e предполагал, и там за съжаление няма Бог, и там е големия проблем: имаме претенции за равенство без Бог и фалшива реалност с привкусица на социален капитализъм.

Дясното имаме претенции за Бог, но в някаква собствена религиозна обвивка, която преплетено с православие и комунизъм е в смъртоносна хватка и отърване няма. Да сте чували за богата православна държава? Или за бедна протестантска такава? Да сте чували за Арабска или Мюсюлманска Демократична такава?  Едва ли … Мисия невъзможна! Без Библия и Ценности, произтичащи от Нея, Мисия невъзможна!

И тука парадокса на това да търсим социално равноправие, братство, равенство, отношение към сирачето и вдовицата, слабите, отношение към бедните, социално страдащите и бедстващите. Отношението липсва и е изключено, и това ни измества, за да живеем в някакъв измислен свят. И духовните ни интереси и глад, не могат да надмогнат дълбочината на джоба ни през сърцето и душата на празната ни вяра и липса на ценности и загуба на идентичност! Това пък няма и как да го видим в ултрасите и националистите, поради демагогиката и фашизма, който изповядват.

Какво търсим, какво искаме и какво получаваме?

Всеки народ си заслужава управата, понеже сам си ги избира!

Не мога да обясня за какво безумие става въпрос: идва някой отнякъде от Изток  и се кара на Президента, идва някой от Запад и се кара на Министър-председателя. Все някой отнякъде идва и създаваме европейска зависимост, ужким ориентиран проруски западно или проевропейски източно, да не кажа посттоталитарни тенденции, които определят дневния ред на държавата и народа ни, оформят и стават хранителна среда на шизо…щази, наци, кому, идни и дискриминационни политики на национални и ужким претенции за демократичност (считай демократичност) в някакъв невъобразим хаос. И за капак на всичко, Пандемията оформя най апокалиптични тенденции за Ромското общество, обричайки ни на глад и мизерия преди всяка зараза и проказа.

Исус, посланието Му Божията сфера и човешката сфера са неразривно свързани заедно. „Да дойде Твоето царство,” научи ни да се молим, „да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята.” Не „на небето когато в края на краищата стигнем там” или „на небето където ще се наслаждаваме на своята лична духовност,” но на земята, тук и сега, ако може към момента.

И това царство, тази Божия воля, и Синдрома моженето и можене е навсякъде Български патент с политическо, религиозно, етническо, ако щете и където щете! Може всичко и всякога стига да има далаверка и изгода и… И какво от това, че няма нищо и не може, било то в приказване и надприказване и обещания и над обещания, просто народа има кратка памет, или  поне 20 лева или кебапчета,. и на всяка цена власт без достойнство, чест и интегритет. Липса на идеи, липса на стратегическо мислене и планиране липсата на цели, създаване на креативност за да не пропусна да кажа и най-важното нещо страх от Бога в правилния смисъл и контекст на думата и познание на Бога начало на мъдрост грижа за държава, народ и братство.

И по нататък, когато говоря за креативност за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни планове, една надежда, която не е изпълнена и дългоожидана изморява, и то много и едно цяло поколение си отива с напразни надежди без развитие без просперитет и без резултата от бленувани надежди и очаквания, за демокрация и времето било наше!? И притеснението ми: народ, който обеднява той олевява в разбирането и ситуирането си, и критиката не е в лявото а в допуска на дясното също като вълка който ближе капана – бръснач сладолед, умирайки от собствената си кръвозагуба и жадна и гладна пагуба.

И не ли първите плодове и рожби на  демокрацията са свързани с благоденствие и равноправие на народа а в същност, и днес живеем назад с минало от истанбулски и какви ли още не идеи и статистически данни и класации на които дъното е най сигурното и запазено място за безнадеждните!

Да имаш власт и да управляваш и прилагаш правилно властта, са две различни неща!

Власт в благоденствието на народ и държава, са две различни понятия, работим на парче, работи ме на ишлеме всичко е в нас, но нямаме нищо родно и няма родолюбие и професионализъм, което се изисква, къде са целите, къде са мотивите; престъпни групировки мафиотски структури, недосегаемост, убийства, бягства, собствени интереси, да говоря за частни, държавни корпоративни и други европейски паневропейски проруски и руско-турски, и тук няма никакви случайности.

На хората им е писнало просто по лесния начин е терминал 2 и близо до него Терминал 1. Просто вдигам си  багажа и изчезвам, обезнадежден и напразно чакаш за жадувана промяна, и задължително на запад при капиталистите – протестанти в никакъв случаи социалистите православни, сякаш в задължителна преднамереност и някаква обреченост!

Тук трябва да кажа, че политиката изисква зрялост и трябва да има надграждане заимстване, трябва да се прави политически компромис в полза на благото на народа а не на собствена изгода и дребно партийни тесни интереси, да не говорят за лобисти, лобизъм и така нататък всяка форма на анархизъм само и само власт на цената на всичко.

И на фона на всичко това убеден съм, се създава обстановка в която трябва да има сериозен политическия дебат в създаването и изграждането на политически елит и да не кажа здравословно политическо мислене, което да олицетворява изисквания и тенденции на обществото в което се намираме и живеем сега породени от нуждата и плача на детето за да се събуди майката и го нахрани, както подобава и каквото заслужава!

Много мои приятели познати когато са идвали  в България са ахкали в почуда и омая от природа и възможности, които сме обдарени и то щедро и…

Защо е така?  Въпроса е в неумението да се управлява да се взема решение за общовалидни важни главни национални интереси и политики и винаги си имаме такива паранои, които си ги развиваме на цвят на мирис на обоняние и като копи механизъм се връщаме винаги в изходната точка, и вместо да извървим пътя за 11 дни през пустинята на нашите сърца и задаваме следващия въпрос, колко ефективно, колко практично, колко прагматично е едно пътуване на надеждата за по добро и благоденствие!

Едно е да те управлява някой и да преминем през долината на мрачната сянка и да знаем, че жезъла води и Правда и Истина върви, а не да се въртим в пустинята и няколко поколения да измрем в безнадеждие и липса на всякаква алтернатива. Също като оня капитан който казва: Спокойно моряци кораба потъва нормално, най-близката суша е дъното.

Да стоим ли така в спокойното потъване, да останем ли бездейни и бездушни!?

 Разбира се НЕ!

Трябва да оценим че има движение, макар и незначително, че има отлепване, че има стъпка, че има прогрес, но се изморихме – да не кажа доста при наличието на толкова много възможности, да не се оползотворяват и да робуваме на тясно партийни и частно партийни интереси, и да чакаме да дойде изгрева от Запад или залеза да приключи на Изток?!

Зависимостите, които развиваме под влияние на парите и богатството пречи, и липсата на ценности, и ценностна система е най-важния въпрос, който поставям. Можем ли да платим цената, цената на компромиса с човешкото и ценностите във време на криза на ценностите на идентичност и загуба на самоличност ако щете! Душата е празна! Къде без ценности и надежда във време като това?? От една страна е ясно от друга страна – твърде непонятно; какви цели и какви амбиции си поставяме!

Къде отиваме?

В каква посока  вървим, след като имаме претенции, че можем да бъдем по-силни? Защо се задоволяваме с толкова малко, когато в дома на Отца ни има изобилие от хляб! Категорично няма място за анархия, няма място за заблуди и неподчинение! Напротив дисциплината, отговорността, ценностната система, с която работим е  инструмент, който гарантира Успех!

Въпросът е до решението и прилагането му на практика и като за финал: 

Qu vadis?

Следва….

Епископ Асен Христов, основател на Асоциация на Ромски Пастори и Общества, (АРП). Основател и директор на първото училище за пастори и проповедници. Автор и издател на Ромско-Български Интерлиниар, преводач и проповедник. Магистър по Теология на Московската и Кливлант, Тенеси Американска Семинария, магистър по Бизнес Администрация и Социални дейности. Инжинер по комуникации и Юрист по Право.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *