Умрял от глад, счупил си краката, но продължил да се бори и да побеждава, унижавайки и оставяйки лицето на чистокръвните арийци от СС в мръсотията.

Андрей Михайлович Борзенко е роден през 1920 г. в Ташкент. Спортист с гъвкав дух, комсомолец и двукратен шампион по бокс на Узбекистан е повикан на служба в Киевския военен окръг през май 1941 г. Андрей се радва на завръщането си в родината, откъдето семейството му е изгонено в началото на 30-те години. Мечтата на войника обаче да се разхожда по Крешчатик и Андреевски  не се сбъдва. Два дни преди дългоочакваното уволнение Германия атакува СССР.

Съветските войски, по заповед на Сталин, задържаха Киев за два месеца, което доведе до огромни жертви и  над 600 хиляди войници на Червената армия. Един от тях се оказа нашият герой , който попада в лагер до края на 1941 г. Задачите на затворниците включваха възстановяването на Киев след боевете. Хранени по веднъж на ден те бързо се превръщат в развалини . Затворниците се борили за храна и дори се избивали един друг. Един ден един военнопленник приближил  Борзенко да отнеме дажбите му, но боксьорът изпратил нападателя да почива с един удар в челюстта. Андрей получил отделна дажба за зрелищния удар, която споделил с другарите си. 

През пролетта на 1942 г. Борзенко е изпратен в известния Бухенвалд. ′′Планините от трупове, упоритата  миризма на изгарящо човешко месо и усещането за скрита смърт“ – Първите впечатления на Андрей от ужасния лагер са описани в книгата на Джордж Свиридов ′′Ринг зад бодливата тел“.

Борзенко е изпратен на тежка физическа работа .  

В края на всяка седмица го очаква боксов двубой…

Заместник-началникът на Бухенвалд бил пламенен фен на бокса. Той заповядал да намерят най-силните  сред затворниците. Борзенко воюва с поляци, унгарци, както и със самите германци, които искали да премерят сили с него. Борзенко имал отлични умения – бил мобилен, тактически компетентен и имал най-мощният upercott с левия. Благодарение на което почти всички дуели Борзенко завършвал с нокаут. Непобедимият ядосал германците: Андрей бил  отрязан от дажбата, пребит и заплашен от разстрел. Но той продължил да се бие даже със счупен крак.

Веднъж на Борзенко се налага да се бие с добре нахранен СС боксьор на име Вили, който бил истински палач и обичал да се забавлява, убивайки изтощените противници с един удар. Затворниците подкрепили Борзенко с храна от дажбите си, за да не припадне на ринга. В сравнение с угоения гигант Андрей изглежда като момче и като по чудо се бори с опитния боксьор. Вили се ядосва, че съветския войник не пада от смазващите му удари и започва да го подвежда, но Андрей разкрил замисъла му. Тогава и той започнал да хитрува, победил немеца и под радостните викове на затворниците безчувственото му тяло пада на ринга. 

Андрей Борзенко спечелил 80 двубоя без нито една загуба. 

Боксьорът остава в Бухенвалд до освобождението от концентрационния лагер през април 1945 г.

Снимки: Интернет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *