През последните 30 години, когато държавата и държавните институции или общините започват да решават реални проблеми на етническите общности в България, веднага скачат, противопоставят се и започват да критикуват направеното, без да са се запознали в детайли с целите и задачите на дадена дейност в тези програми и проекти. Такива противопоставяния имаше през годините, когато трябваше да се строят жилища за социално слаби семейства в Пловдив, когато община Пазарджик смяташе постепенно да десегрегира образованието в града, целенасочено част от българското население се настройваше срещу друга част под предлог, че живее на гърба на обществото чрез получаването на социални помощи и т.н. През последните два – три месеца определени кръгове и самозвани лидери необосновано критикуват проекта „Разширяване на експертния капацитет на служителите на МВР при агресивни прояви в обществото, корупцията и радикализацията“.
При анализа на заглавието на проекта могат да се посочат и следните моменти:
Може ли някой да отрече, че в определен аспект има агресия в обществото и при необходимост полицията трябва да реагира, за да няма жертви? Агресията няма етнически характеристики и всеки, който прави опит да ѝ даде такива, действа целенасочено към противопоставяне на различни общности от българското общество.
По въпроса за радикализацията
В научната литература има следното определение: „Идеологически учения и действия, смятани за противоречащи на общоприетите ценности.“
Ето и няколко примера за радикални прояви в България:
Нападението на дома и имуществото на Кирил Рашков (цар Киро) в с. Катуница, област Пловдив не беше ли радикална проява на фенклубовете върху това семейство? Някой може ли да отрече това? Не, не може, защото е факт.
В един български град, в един български квартал има формирани групи радикалисти на база религиозна идеология, които притесняват всички останали хора, които живеят в този квартал. Открито хората не реагират, защото ги е страх. Това не е ли радикализация, която пречи на нормалните хора да живеят спокойно? Може би „критиците“ на радикализацията и това ще отрекат, независимо че когато фактите говорят, всички фалшиви и самозвани критици трябва да мълчат.По този проект служителите на МВР се обучаваха какъв език говорят, каква религия изповядват, какви традиции и обичаи имат и, не на последно място, кои термини обиждат представителите на етническите общности и поради това не трябва да се употребяват пред тях при теренна работа. Някои хора ще попитат защо служителите на МВР трябва да знаят религиозните характеристики на дадена етническа общност. Това е необходимо при сигнал за нарушение в даден дом полицаите да знаят какъв ритуал се провежда и едва след неговия край да се направи необходимата проверка – дали е мевлид (помен за покойник), петкратна молитва в исляма, причастие по християнски и др. Ако не се знаят тези ритуали от служителите, може много лесно да се стигне до напрежение и конфликт в българското общество.
Една част от обучаваните служители на МВР споделиха, че тези обучения са много полезни за тях, защото като се знаят тези специфики на всяка етническа общност няма да има конфликти между полицаите и гражданите на България.
Нека тези „критици” да посочат кое е лошото в тези обучения и да докажат, че тезата им, че се „фокусира върху ромите, че са радикалисти” не е само една фалшива теза, зад която се крият политически, икономически, етнически и други лични интереси.
Необходимо е да се подчертае, че МВР и Институтът по психология заслужават поздравления и уважение, че обучават своите служители да бъдат внимателни и уважителни към българските граждани, без значение на етническия произход и религиозната принадлежност. Нека тези държавни институции да продължават тези обучения, за да се ограничат възможностите за напрежение и конфликти в страната ни. Бих се радвал подобни обучения да направят със своите служители общините, МТСП, Министерството на здравеопазването, МОН и др., за да се ограничат дискриминационните практики спрямо представителите на различните етнически групи в България. Това е пътят на единението и сигурността за всички български граждани.
В началото на този материал посочих, че има определени групи и хора, които много са заинтересовани държавните институции да не решават проблемите на етническите групи в България, защото няма да имат възможност да акумулират огромни финансови възможности на гърба на бедните, гладните и безработните граждани.
Ето и част от тях:

Различните сдружения и фондации
Ние можем да ги изброим по име и наименование, но не е необходимо, защото обществото и прокуратурата ги знаят кои са те! Тези организации вече 30 години „смучат” огромни финансови средства, имитират дейности, че решават проблемите на хората, а всъщност всичко е на хартия и е фалшиво. Има вече 2 – 3 поколения от определени фамилии, които се занимават с тези дейности, но не в интерес на хората, а в свой интерес – строителство на огромни къщи, скъпи коли, висок стандарт на живот и всичко това много дразни хората от обособените квартали, но хората не реагират, защото ги е страх. Тези „фондационери” често демонстрират пред хората в махалите, че имат връзки на много високи места и това плаши гражданите.

Ролята на Орхан Тахир и ГДПД
При анализа на този въпрос трябва да се посочи, че една част от тези хора, които са подписали петицията от името на Граждани за демократична и правова държава, са подставени лица на представителите на сдруженията и фондациите, а друга част не знаят за какво става въпрос и изобщо са неизвестни в общественото пространство. Част от тази група имаше „упрека”, че с определени проекти се „радикализират ромите в България”. По-горе се спряхме на този въпрос и не е необходимо да повторим тезата, че няма подобно нещо изобщо в реализацията на този проект, а умишлено е измислено, за да се пречи на държавните институции да работят успешно сред етническите групи в България.
Нещо лично, макар че Орхан Тахир ме упреква, че съм „продал каузата” на българите. Необходимо е първо човек да погледне себе си и след това да излезе на „пазара” на обществените отношения. Неговото недоволство идва от това, че в България не бил оценен като голям капацитет като юрист и това е наложило да се изсели да живее в Белгия. Пожелавам му в тази държава да израсне и да стане министър. Но в същото време необходимо е да посоча, че по този начин не може нищо да постигне – като оплюва България, критикува определени хора и действия на държавните институции не е най-добрият начин да се реализира. Считам, че Орхан Тахир ще бъде много активен до парламентарните избори и след това ще търси друго поле за самореализация.
По въпроса за ГДПД имам и няколко въпроса към него:
Тази организация има ли юридическа регистрация или група хора са се събрали в една кръчма и са решили?
В качеството си на какъв говори от тяхно име?
Членовете на тази гражданска организация дали са запознати с неговите изявления и действия от тяхно име?
Въпроси, които заслужават откровени отговори.
В заключение искам да посоча, че човек, когато е критичен към дадена дейност, трябва да се запознае в детайли и тогава да взима отношение. Още веднъж трябва да повторя, че когато държавните институции почват да решават проблеми, които пречат на нормалния начин на живот на хората от етническите общности в България, винаги се намират „критици”, които почват да пречат на този процес. Почти всички тези „критици” имат лични користни интереси, а не обществена загриженост.
Необходимо е да подчертая, че държавните институции и общинските власти трябва да продължават да се ангажират и решават проблемите на етническите общности, за да се запази гражданският мир в страната ни. Редица самозванци говорят от името на хората, които уж представляват, а в същото време тези хора не знаят нищо за техните действия. В много обособени етнически махали и квартали тези самозванци не ги приемат и хората не искат да имат нищо общо с тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *